Ковачева настоява вдовишка пенсия да се получава и при съжителство
Омбудсманът Диана Ковачева настоява вдовишка пенсия да се получава и при общуване, освен при формален брак. Тя изпрати рекомендация до служебния вицепремиер и обществен министър Лазар Лазаров по отношение на критериите за разпределяне на добавка от пенсията на умрял брачен партньор или брачна половинка, съгласно който преживелият би трябвало да в цивилен брак с умрелия си сътрудник – член 84 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО).
Поводът за рекомендацията са зачестилите тъжби от наранени жители, които са живели в режим на взаимно общуване.
„ В качеството си на покровител за правата на жителите, бих желала да насоча вниманието Ви към въпроса, с оглед съществуващата наклонност все по-малко хора да основават фамилии, без да подписват цивилен брак по смисъла на Семейния кодекс, като живеят на фамилни начала.
От друга страна, забележителен е и броят на самотните възрастни хора, които в по-късен стадий от живота си намират сътрудник, с който да изживеят старините си и взаимно да си оказват помощ, само че без да подписват цивилен брак “, написа омбудсманът, представен от през днешния ден.бг.
Диана Ковачева акцентира, че на процедура липсва механизъм за съответна поддръжка от страната към такива лица.
Тя е безапелационна, че сключването на цивилен брак се основава на свободната воля и избор на хората, като поражда редица правни последствия, които включват с изключение на права, само че и отговорности за съпрузите например за прехрана, за солидарна отговорност към кредитори и други, каквито отговорности не важат за жители, живеещи и живели във фактическо общуване и в общо домакинство.
„ Вярно е, че съжителството в изискванията на цивилен брак не довежда до друг принос на съпрузите в осигурителната система по отношение на тези, които не са в цивилен брак и които живеят в режим на взаимно общуване, само че въпреки и осигурителните отговорности да са сходни, опциите за прилагане на права от осигурителната система за лицата несключили брак и лицата, сключили цивилен брак все още са разнообразни при умрял сътрудник, респ. умрял брачен партньор “, написа още омбудсманът.
Ковачева показва, че хората, които живеят във фактическо общуване, нямат тези права и отговорности, каквито имат съпрузите, в това число и наследствени такива, по тази причина и те не са в сравнимо сходно състояние.
„ Фактическото общуване няма действието на цивилен брак и се свързва с правни последствия единствено когато експлицитна законова уредба му придава такава, а в тази ситуация няма норма, която да дава право на лицата, живели без брак, да получават добавка от пенсията на умряло лице – сътрудник “, акцентира публичният бранител.
Обръща внимание на обстоятелството, че от ден на ден двойки живеят без брачна връзка във фактическото общуване и това се обрисува като съществена форма за основаване на семейство. Посочва, че тази форма не е законодателно регламентирана в Семейния кодекс, макар че в разнообразни закони е дадена легална формулировка на това разбиране.
„ Още през 2008 година е импортиран Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, с който се оферираше уредба на фактическото съпружеско общуване, само че българският законодател при приемането на Семейния кодекс от 2009 година отхвърли предложенията и все още не е прието и уредено по един цялостен и класифициран метод фактическото съпружеско общуване. Основен мотив срещу регламентирането на фактическото общуване е, че това влиза в несъгласие с одобрената в обществото ни ценностна система и от моралните разбирания за фамилията и съпружеските отговорности “, написа проф. Ковачева.
Поводът за рекомендацията са зачестилите тъжби от наранени жители, които са живели в режим на взаимно общуване.
„ В качеството си на покровител за правата на жителите, бих желала да насоча вниманието Ви към въпроса, с оглед съществуващата наклонност все по-малко хора да основават фамилии, без да подписват цивилен брак по смисъла на Семейния кодекс, като живеят на фамилни начала.
От друга страна, забележителен е и броят на самотните възрастни хора, които в по-късен стадий от живота си намират сътрудник, с който да изживеят старините си и взаимно да си оказват помощ, само че без да подписват цивилен брак “, написа омбудсманът, представен от през днешния ден.бг.
Диана Ковачева акцентира, че на процедура липсва механизъм за съответна поддръжка от страната към такива лица.
Тя е безапелационна, че сключването на цивилен брак се основава на свободната воля и избор на хората, като поражда редица правни последствия, които включват с изключение на права, само че и отговорности за съпрузите например за прехрана, за солидарна отговорност към кредитори и други, каквито отговорности не важат за жители, живеещи и живели във фактическо общуване и в общо домакинство.
„ Вярно е, че съжителството в изискванията на цивилен брак не довежда до друг принос на съпрузите в осигурителната система по отношение на тези, които не са в цивилен брак и които живеят в режим на взаимно общуване, само че въпреки и осигурителните отговорности да са сходни, опциите за прилагане на права от осигурителната система за лицата несключили брак и лицата, сключили цивилен брак все още са разнообразни при умрял сътрудник, респ. умрял брачен партньор “, написа още омбудсманът.
Ковачева показва, че хората, които живеят във фактическо общуване, нямат тези права и отговорности, каквито имат съпрузите, в това число и наследствени такива, по тази причина и те не са в сравнимо сходно състояние.
„ Фактическото общуване няма действието на цивилен брак и се свързва с правни последствия единствено когато експлицитна законова уредба му придава такава, а в тази ситуация няма норма, която да дава право на лицата, живели без брак, да получават добавка от пенсията на умряло лице – сътрудник “, акцентира публичният бранител.
Обръща внимание на обстоятелството, че от ден на ден двойки живеят без брачна връзка във фактическото общуване и това се обрисува като съществена форма за основаване на семейство. Посочва, че тази форма не е законодателно регламентирана в Семейния кодекс, макар че в разнообразни закони е дадена легална формулировка на това разбиране.
„ Още през 2008 година е импортиран Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, с който се оферираше уредба на фактическото съпружеско общуване, само че българският законодател при приемането на Семейния кодекс от 2009 година отхвърли предложенията и все още не е прието и уредено по един цялостен и класифициран метод фактическото съпружеско общуване. Основен мотив срещу регламентирането на фактическото общуване е, че това влиза в несъгласие с одобрената в обществото ни ценностна система и от моралните разбирания за фамилията и съпружеските отговорности “, написа проф. Ковачева.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ